Зоната на здрача

**Проф. Де`Мор** · Заглавие: Зоната на здрача Чет Апр 23, 2009 4:30 pm

Училището неслучайно бе построено по средата на непроходима гора.
Между дърветата живееха какви ли не твари - от обикновни лисици и вълци, та чак до мечки. Обикновено тези същества си живееха необезпокоявани, освен когато...Освен, когато станеше време за закуска. Не бяха рядкост "вегетарианците" сред вампирите, постъпили в училището, а имаше и доста върколаци, които предпочитаха да се хранят във вълчата си форма. Поради тази причина в гората често можеха да се намерят засъхнали петна от кръв - това беше местността, в която учениците се хранеха, позволявайки на най-примитивните си инстинкти да вземат превез.

ПП: Когато ловувате, за да се храните, го правете в тази тема, а не из темите в училищния парк.

_________________

**Виктория Флейк**

Докато се отдалечаваше от училището тя видя група вегетарианци запъвайки се за лов. „ Тези не знаят ли какво значи здравословно хранене?” помисли си тя подхилквайки се наум. „ Сякаш ще ги убие да хапнат нещо по сериозно, вместо разни плъхове! Честно не ги разбирам. Хапването на хора е толкова по-забавно и приятно. Странни вампири !” След като те се отдалечиха те продължи по пътя си. Най-накрая стигна до края на гората, където се намираше един изостанал път. Викс започна да ходи бавно по него, толкова бавно че почти спирайки. Не отне много време да се появи една кола. Жаждата стана но-силна. Колата бе олюскана отсрани и караше значително бързо, но в момента в които Викс бе в полезрението на шофьора забави. Ролята на беззащитно момиче бе любимата и и я изпълняваше перфектно. Когато колата наближи до нея тя успя да види шофьора и. „Днес трябва да е щастливия ми ден !” помисли си тя. Мъжът вътре бе издирван за убийство и нямаше да е кой знай голяма работа. Колата спря точно до нея. През прозореца се подаде едно красиво мъжко лице. „ Защо красивите момчета са винаги лошите?” се зачуди тя.
- Сладуранке, имаш ли нужда от помощ? – попита той нахално.
- Ми… мисля, че се загубих. - отвърна кротко.
- Тогава да те закарам? – ставаше все по- самоуверен.
- Благодаря, но вилата която търся е по-навътре в гората.
- Тогава да ти помогна да я намериш?
- Би било много любезно от ваша страна! – отговори все по миловидно.
И тя самата не можеше да повярва колко лесно се бяха развили нещата в нейна полза. „Страшен убиец, по-скоро страшен загубеняк. Майка му не го ли е учила да не говори с непознати! Е, това вече няма значение.” Мислеше си тя докато той я водеше все по-навътре в гората. Щом се отдалечиха достатъчно той се нахвърли върху нея. „Време за игра с храната!” Тя започна да се дърпа, колкото той да си по вярва. В цялата борба пулсът му се ускори, това чакаше и тя. Щом усети честото биене на сърцето и топлината на кръвта, тя заряза игрите, и мина към най-важната част. Тя го повдигна, опря го до един масивен камък и пое всяка капка живот от него. След като се нахрани тя вдигна големия камък, изрита трупа под него и го сложи на мястото му. Сита Викс се обърна и пое посоката обратно към училището.

**Селена Инконтрада**

Селена се почувства доста отгладняла след 5 дни без лов. Беше пила кръв само от една дива котка и вече не издържаше на глада. По принцип очите и вече бяха горе-долу златисто кафеви,но сега направо бяха с катранено черен цвят. Тръгна из гората в търсене на поредната жертва на глада си. Не обикаляше много. За нейна радост след доста кратко време тя подуши една доста вкусна и близко намираща се миризма на кръв. " Мирише много апетитно. " ухили се Селена и се стрелна към уханната миризма. Стигна до едно поточе. Там видя една два или три пъти по-голяма мечка от нея.
- Бон апети! - си каза гладната вампирка и се хвърли върху животното. Тьй като беше достатачно гладна не се заигра с жертвата. Раскъса животното и жадно запи от кръвта. Почувства се доста добре особено след като видя че почти няма поражения по дрехите и. Захвърли животното и тръгна обратно към училище.

_________________
NotHing Will be The SamE
I'll miSS YoU. No MattEr HoW ShoRt a Time YoU aRe GoNe...